България и еврото: колко са скочили цените?

Въвеждането на еврото в България засили ценовия натиск. Но досега ефектът е незначителен и сравним с процеса на присъединяване на други страни в еврозоната, пише "Ханделсблат". Същевременно одобрението към еврото расте.

От началото на годината България е част от еврозоната. Присъединяването на балканската държава премина под знака на значителни политически резерви, пише Леонидас Ексуцидис за германското икономическо издание "Ханделсблат" в статия под заглавие "Страхът от еврото явно е бил неоснователен". Очакваното от много скептици силно покачване на цените след въвеждането на еврото явно не е било оправдано, четем в публикацията, в която се цитират данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Колко са скочили цените според ЕЦБ?

Според проучване на четирима икономисти от ЕЦБ и Българската централна банка (БНБ), въвеждането на еврото действително е засилило ценовия натиск, но ефектът засега е незначителен и сравним с процеса на присъединяване на други държави към еврозоната. В числа развитието изглежда така: преминаването от лев към евро е повишило ценовото равнище с 0,3 до 0,4 процентни пункта, а ако се вземат предвид и предсрочните корекции на цените, направени от фирмите преди самото приемане на новата валута, ефектът възлиза на около 0,5 процентни пункта.

Затова и оценката гласи, че през първите 100 дни с новата валута въздействието върху потребителските цени е ограничено. Според данните на ЕЦБ цените са се повишили предимно при услугите. В този сектор често има по-малко конкурентен натиск. Така например в началото на 2026 ресторантите и хотелите обявиха по-високи цени. Потребителите е трябвало да плащат повече и за транспорт, застраховки и комуникации. Следователно ценовата динамика през януари е била "необичайно висока" в историческо сравнение, пишат авторите на проучването на ЕЦБ. Конкретно - в сравнение с януари 2025 ръстът на цените през януари 2026 е бил 0,6%.

През февруари обаче не се наблюдават особености, дори и при услугите. Икономистите заключават, че първите увеличения не се утвърждават в широк мащаб. От март насам водещ фактор за инфлацията са последиците от войната в Иран.

За своето проучване ЕЦБ е събрала и данни от търговски вериги в България. Според тях промените в цените по време на преминаването към еврото са били минимални и често са възлизали само на няколко евроцента. От това може да се заключи, че търговците на дребно са се придържали към фиксираните обменни курсове и законовите правила за закръгляне.

"Хандесблат", но и други издания, както и агенция ДПА посочват, че в България някои цени са били коригирани още преди въвеждането на еврото. Веднага щом стана ясно, че България ще приеме еврото, някои търговци на дребно започнаха да коригират цените си, пише ДПА.

Развитието в България прилича на това в другите страни

Отказът от собствената валута е една от най-дълбоките промени в една икономика. Докато привържениците на присъединяването към еврозоната посочват по-ниските транзакционни разходи за фирмите и потребителите и по-добрия инвестиционен климат, противниците са най-силно загрижени за покачването на цените, пише "Ханделсблат".

Дебати от този вид е имало и продължава да има и в други държави. Хърватия например отбелязва висока инфлация и едновременно с това високи темпове на растеж от присъединяването си през 2023 годи. Там ефектът на общата валута върху инфлацията е бил също между 0,2 и 0,4 процентни пункта, посочва управителят на централната банка Борис Вуйчич. Това съвпада с оценката на икономистите от ЕЦБ.

ЕЦБ подчертава, че подобно на други страни, присъединили се към еврозоната, действителната инфлация е по-ниска от усещането на потребителите. Проучване, публикувано през ноември 2025 от двама икономисти от ЕЦБ, показва, че след въвеждането на еврото нивото на одобрение обикновено бързо се повишава - във всички социодемографски групи. Това се дължи преди всичко на факта, че много от първоначалните опасения не се оправдават.

Тази тенденция се наблюдава и в България, която е страната с най-ниската покупателна способност в ЕС, посочва ДПА. Хората там приемат еврото вече значително по-добре, отколкото преди въвеждането му. В момента повече от половината население подкрепя общата европейска валута и тенденцията е възходяща.