The Telegraph: Путин губи контрол над петролния бизнес в България

Дори докато Доналд Тръмп предлага на Владимир Путин сделка за прекратяване на войната, последният му пакет санкции нанася на руския лидер тежък удар, който може да продължи много по-дълго от всяко примирие. Това посочва в анализ британското издание The Telegraph, предаде bTV.

Американските санкции срещу руските петролни гиганти "Роснефт" и "Лукойл" са източили милиарди долари от военната машина на Кремъл, създавайки нов пробой в руските финанси и принуждавайки Путин да се опитва отчаяно да предотврати икономическа криза.

Още новини от Украйна

Но санкциите удариха Русия не само вътрешно. Картата на влиянието на Кремъл в Източна Европа започва да се преначертава, нанасяйки тежък удар на визията на Путин за възстановяване на руската имперска мощ.

Сърбия и България, две бивши страни от съветския блок с дълбоки исторически връзки с Москва, вече са принудени да извадят руските петролни гиганти от сърцето на икономиките си.

„Това, което виждаме, е преначертаване на сферите на интерес“, казва Игор Новакович, анализатор в Белградския център за въпросите на международната сигурност.

„Бизнес влиянието на руснаците в тези страни и политическите интереси, които го придружаваха, вече са приключили“, добави той.

Кризата започва на 22 октомври, когато Скот Бесент, министър на финансите на САЩ, обяви, че Америка се присъединява към ЕС и Великобритания в налагането на санкции срещу "Роснефт" и "Лукойл", обвинявайки „нежеланието на Путин да сложи край на тази безсмислена война“.

В България ""Лукойл" притежава най-голямата рафинерия и над 200 бензиностанции, което означава, че санкциите биха имали широк ефект върху икономиката, ако руснаците продължат да управляват компанията. За да се избегне така нареченото „заразяване“, българското правителство пое контрола над компанията и назначи Румен Спецов, бивш шеф на данъчната администрация и шампион по бодибилдинг, за специален администратор.

САЩ дадоха на ""Лукойл"" и администратора шест месеца, за да намерят купувач.

„Лукойл"" беше бижуто на руското влияние в България“, казва Руслан Стефанов, главен икономист в Софийския център за изследване на демокрацията.

„Дори ако има мир в Украйна, дългосрочната политика на Русия е срещу Европа. Затова вече не можем да правим бизнес с тях. Разделянето е същността на играта“.

Въпреки членството си в ЕС и НАТО, това е радикален ход за България. Страната, която някога е била толкова близка до Москва, че е търсила включване в СССР, е разделена между проруски и антируски политически сили.

Проруското президентство на Румен Радев се опита да блокира държавното поемане на активите на "Лукойл", но депутатите гласуваха, за да отменят вето му. Политическият пейзаж може да се променя. В Сърбия, която е била във война с НАТО през 90-те, политиците дълго време се опитваха да балансират между Русия и ЕС. Но сега Белград може да се наложи да избере страна.

„Седене на ръба беше възможно само докато имаше стабилен международен ред“, казва Новакович. „Сега този ред се променя.“

Президентът Александър Вучич е готов да поеме контрола над Петролната индустрия на Сърбия (НИС), собственост на подкрепяната от Кремъл „Газпром Нефт“ и „Газпром“. Рафинерията работи „в бавен режим“, защото никой не може да продава нефт на санкционирания НИС. Вучич се надява, че Министерството на финансите на САЩ ще предостави изключение от санкциите, което да му позволи да възобнови работа на рафинерията, докато се намери нов купувач.

Въпреки това той все още се опитва да не създава врагове. Миналата седмица сръбският президент каза, че ако НИС бъде национализирана, „ще предложим най-високата възможна цена на нашите руски приятели“.

Но зад тази снизходителност реалността е, че Русия е загубила ключов източник на влияние, казва Новакович.

„По един или друг начин руснаците и Газпром изглежда са извън играта“, казва той. „Последствията за Сърбия ще са без съмнение сближаване със Запада.“ За Русия това ще е болезнен удар. Един от основните принципи на мисленето на Путин е, че Русия има легитимна историческа сфера на влияние, която се простира дълбоко в Източна и Централна Европа.

Както бившият президент и говорител на Путин Дмитрий Медведев каза миналата година: „Колкото по-мощна е една държава, толкова по-далеч се простират стратегическите ѝ фронтове отвъд границите на държавата. Това е зоната на националните интереси.“

Емилия Занкина, български политолог и декан в Temple University в Рим, казва, че загубата на влияние върху енергетиката в Източна Европа „наистина притиска руснаците в ъгъла“.

„Това не означава, че тяхното влияние ще изчезне“, добави тя. „Но то със сигурност ще бъде ограничено и вероятно ще се прокрадне по-дълбоко в сенките и тайните им мрежи“.

Междувременно, ако санкциите срещу "Роснефт и "Лукойл" създадоха проблеми на Путин в европейския му заден двор, те могат да доведат до още по-големи проблеми вкъщи, тъй като военната му машина губи милиарди долари на месец.

Износът на руски петрол за Китай, най-големият клиент на Кремъл, е спаднал с 500 000 барела на ден до 800 000 барела на ден от октомври, показват данни на Kpler. Това е най-ниското ниво от началото на войната през февруари 2022 г. Износът за Индия и Турция също е намалял.

Всъщност износът на "Лукойл" почти е изчезнал. През септември компанията е продавала 569 000 барела на ден. През ноември това число е спаднало с 89% до едва 64 000. Морският износ на "Роснефт също е спаднал с 28% за последните два месеца.

Новите правила засегнаха както количеството нефт, който Русия може да продава, така и цената му. Отстъпката на руския петрол за Индия наскоро се увеличи от 2 до 6 долара спрямо Brent. Преди санкциите руският петрол се е продавал за два долара над Brent заради качеството и лесния транспорт от източното пристанище Козмино. Сега се продава с отстъпка от 4 долара.

Според оценка на Бенджамин Хилгенсток от Киевския институт по икономика (KSE) новите санкции струват на Путин между 2,5 и 5 милиарда долара на месец загубени приходи от петрол. Това е приблизително една трета от месечния износ на Русия, който е бил 15,4 милиарда долара през септември.

Но анализаторите смятат, че ефектът няма да е траен, тъй като Русия се опитва да промени стратегията си.

Причината е, че все още е законно да се купува руски петрол, като наказания има само за покупка от санкционирани компании. Затова Русия използва различни фирми за продажба на петрола си.

„Русия се опитва да продава барелите си, но да премахне марката "Роснефт и "Лукойл" колкото е възможно повече“, казва Хомайун Фалакшахи, ръководител на анализ на суров петрол в Kpler. Количеството руски петрол, продаван от „неизвестни“ компании, се е утроило между октомври и ноември, достигайки рекордно ниво от над един милион барела на ден, показват данните на Kpler. Това означава, че неизвестните продавачи скоро ще надминат "Роснефт като най-голям продавач на руски петрол.

Фалакшахи добавя, че данните са нови и включват някои неизвестни продавачи, които вероятно ще бъдат идентифицирани с новите данни, но тенденцията е очевидна.

„Става въпрос просто за преструктуриране на веригата на доставки и инфраструктурата, която имат в чужбина“, казва той. Русия променя документацията на пратките си, така че различни компании да стават продавачи преди товарът да достигне крайната дестинация.

Анализът на Kpler на последната активност на танкерите показва значителна промяна в руския търговски поток на суров петрол, който сега все по-често включва прехвърляния между кораби между Китай и Индия и трансфери на необичайни места, като крайбрежието на Мумбай, което не е типична зона за такива операции.

Освен новите „неизвестни“ продавачи, през последните месеци се появиха и няколко по-малки руски компании, които също се разраснаха като продавачи на петрол. Данните на Kpler показват, че компании като Татнефт, РусЕкспорт, МорЕкспорт и Alghaf Marine DMCC са станали нови, растящи продавачи на руски петрол през последните месеци.

Това е подобна стратегия на Иран, който отдавна е под санкции. Според Фалакшахи ще са нужни само два-три месеца, за да пренасочи Русия напълно продажбите на петрол чрез различни компании и да нормализира обема на износа.

Но докато Путин може да възстанови количеството продажби, малко вероятно е да възстанови цената. Въпросът е дали този икономически удар ще бъде достатъчен, за да принуди Путин да приеме мирна сделка, която вероятно няма да отговаря на неговите очаквания.

„Руснаците няма да се предадат без бой“, предупреждава Стефанов. „Но тези санкции отдавна бяха нужни, ако наистина искаме да накараме Русия да седне на масата за преговори“.