Това би бил краят на НАТО, нали?

Анексирането на Гренландия от Тръмп "би означавало краят на НАТО", смята американският сенатор Крис Мърфи, извежда в заглавие британският в. "Гардиън", предаде БТА.

Заявеното намерение на президента на САЩ Доналд Тръмп да превземе Гренландия със сила представлява екзистенциална криза за НАТО, предупреди високопоставеният американски сенатор от Демократическата партия Мърфи и добави, че всяка американска военна интервенция със сигурност ще сложи край на десетилетния съюз на западните държави.

"Това би бил краят на НАТО, нали? НАТО би трябвало да има задължението да защити Гренландия", заяви сенаторът от щата Кънектикът и член на комисията по външна политика на Сената пред телевизия Ен Би Си. Мърфи добави, че това би означавало "ясно [...], че ще бъдем във война с Европа, с Англия, с Франция", посочва "Гардиън".

Коментарите на Мърфи идват, след като Тръмп засили своята реторика относно арктическата територия и заяви пред журналисти, че "по един или друг начин, ще притежава Гренландия", обръща внимание британското издание.

Американският държавен глава е наредил да бъде изготвен план за нахлуване в Гренландия, съобщи британския вестник "Мейл он Сънди", добавяйки, че американски военни се противопоставят на този план, аргументирайки се с неговата незаконност.

Твърдението на Мърфи, че насилственото придобиване на Гренландия от САЩ би означавало краят на НАТО, се споделя от политически лидери в Европа, по-специално от министър-председателката на Дания Мете Фредериксен.

Гренландия е бивша колония на Дания и остава автономна част от датското кралство, като външната ѝ политика и политиката ѝ в сферата на сигурността са под контрола на Копенхаген, отбелязва "Гардиън".

Фредериксен обвини САЩ, че "обръщат гръб на НАТО", и заяви, че планираната утре среща във Вашингтон между външните министри на Дания и Гренландия - Ларс Льоке Расмусен и Вивиан Мотцфелт, от една страна, и държавния секретар на САЩ Марко Рубио, от друга, ще бъде от ключово значение.

"Намираме се на кръстопът и това е съдбовен момент", заяви Фредериксен на политически митинг.

Двупартийна група от американски сенатори, включително републиканката от Аляска Лайза Мърковски, планира да посети Копенхаген, за да се срещне с политици от комисията за Гренландия на датския парламент, посочва "Гардиън".

Песимистичните коментари на Мърфи и Фредериксен бяха повторени вчера и от еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс, който отбеляза, че договорът на ЕС "задължава" държавите членки да се притекат на помощ на Дания, ако тя стане обект на военно нападение от страна на САЩ.

"Съгласен съм с датския министър-председател, че това ще бъде краят на НАТО, но и сред хората ще има много, много негативни реакции", заяви еврокомисарят пред Ройтерс по време на конференция по въпросите на сигурността в Швеция.

"Много ще зависи от Дания, как ще реагират, каква ще бъде позицията им, но определено съществува такова задължение на държавите членове да си оказват взаимопомощ, ако една страна е изправена пред военна агресия", добави Кубилюс.

Мърфи, от своя страна, обвини Тръмп, че се опитва да отвлече вниманието на американския народ с Гренландия от други неща, включително залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро, обещанието, че американски компании ще контролират петрола на Венецуела, и строителството на бална зала в Белия дом.

"Нека поговорим и за това, което е заложено на карта", каза Мърфи и добави: "Президентът прекарва всеки ден в мисли за нахлуване в Гренландия, управление на венецуелската икономика, изграждане на бална зала".

"Той изобщо не мисли за американския народ. Този месец здравните осигуровки на 22 милиона американци се увеличават, а в някои случаи дори се удвояват. Децата не могат да ядат три пъти на ден, защото администрацията на Тръмп е намалила помощта за храна", отбеляза сенаторът.

"И така, всеки ден президентът мисли за Гренландия, балната си зала, Венецуела. Той не отделя време да мисли за реалните кризи, които засягат американските семейства. Това е основната реалност в Белия дом, който е излязъл извън контрол", обобщи политикът.

Въпросът за Гренландия изправя НАТО пред едно от най-сериозните изпитания в неговата история, пише в заглавие френският в. "Монд".

На фона на амбициите на Тръмп, европейските страни членки на НАТО се опитват да уталожат кризата, като подчертават желанието си да засилят сигурността в Арктика, посочва френското издание.

Тръмп не крие желанието си да придобие богатата на полезни изкопаеми арктическа островна територия, било то чрез покупка или споразумение с Дания и Гренландия, или чрез употреба на сила. Официално американският президент преследва тази цел, за да гарантира сигурността на САЩ предвид амбициите на Русия и Китай в Арктика, отбелязва "Монд".

"Ако ние не я вземем, Русия или Китай ще го направят“, увери Тръмп, пренебрегвайки датския си съюзник, член НАТО.

"Ако това засегне НАТО, така да бъде. Знаете ли обаче, те се нуждаят от нас повече, отколкото ние от тях, казвам ви го направо", заяви Тръмп, цитиран от френския вестник.

Засега съюзниците все още се надяват да разрешат въпроса с дипломатически средства. На 7 януари Германия, Испания, Франция, Великобритания, Италия и Полша изразиха политическата си подкрепа за Дания и Гренландия. Марк Рюте, генералният секретар на НАТО, остана по-сдържан след изявленията на Тръмп. В Копенхаген някои се питат защо той мълчи, акцентира "Монд".

За да избегне конфронтация с Тръмп, Рюте се концентрира върху една-единствена тема: сигурността в Арктика. В петък той разговаря с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, за да обсъдят въпроса. Рюте, подобно на европейските членове на НАТО, призовава за по-решителни действия в защита на тази зона от руските и китайските амбиции и се опитва да отговори на опасенията на американския президент.

"Нашата сигурност и отбрана са отговорност на НАТО. Това е основна и неизменна позиция", заяви вчера на свой ред премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен.

С топенето на ледовете се отварят нови морски пътища, свързващи Тихия и Атлантическия океан, не само за китайския, но и за руския флот, и по-специално за подводниците му, които редовно преминават край бреговете на Гренландия. Наблюдението на зоната е още по-стратегическо за САЩ, тъй като седем страни от НАТО граничат с Полярния кръг, отбелязва френското издание.

Докато по време на Студената война САЩ са имали няколко хиляди военнослужещи в Гренландия, сега те поддържат там само една база със 150 до 200 военнослужещи - "Путифик", съгласно споразумение с Дания, посочва "Монд".

Съюзниците водят "конструктивни" разговори относно Гренландия, заяви в неделя върховният главнокомандващ силите на НАТО в Европа Алексъс Гринкевич, без да дава повече подробности, отбелязва "Монд".