Защо не сме с Вас, господин Радев

Коментар на Маргарита Николова:

Къде беше, когато Румен Радев изнесе последната си реч като президент на България и се обяви за спасител на нацията ? Този въпрос има шанса да се превърне в исторически, т.е. в такъв, който години наред да присъства на най-святото за нашите географски ширини място за политически дебат – масата. Но и вероятността да не стане така е точно толкова голяма.

По време на изявлението на Радев аз се прибирах от спорт и се чудех кога ли ще успея да усвоя коремното набиране на лост, дълбоко вдъхновена именно от държавния ни глава. Слушах речта внимателно и с търпение. У мен тя предизвика раздразнение.

Написана е умело – с традиционна възрожденска лексика и умишлено опростен синтаксис. Президентът поиска и прошка - като морален жест. Той посочи, че отчита свои грешки, но не конкретизира какво точно има предвид.

Съвсем очаквано Румен Радев се позиционира като естествен съюзник на протестите от края на 2025. Той отправи индиректен призив да бъде припознат като субекта, който ще материализира "широкия обществен консенсус срещу мафията" на предстоящите парламентарни избори. В речта си президентът в оставка потърси и благоразположението на младите българи, обръщайки специално внимание на техния морален избор. "На есенните протести младите българи заявиха ясно, че не желаят да напускат България ", каза той.

Защо Радев не може да бъде логичният избор на младите

В тази връзка обаче аз имам следното съобщение към него: Господин Радев, Вие не можете да бъде логичният избор на младите, проевропейски и антикорупционно ориентирани българи , колкото и да се опитвате да ги убедите в обратното.

Вече дни наред разговарям по темата с младежи от различни социални, академични и професионални среди. Още в началото на разговора им задавам няколко въпроса, които за мен са ключови. Трябва ли Европейският съюз, а с това и България като пълноправен член, да подкрепя по всякакъв начин Украйна във войната? Как би изглеждал справедливият мир? За или против сте приемането на еврото в България ?

Без никакви претенции за представителна извадка отговорите към момента са в полза на подкрепата за Украйна и нуждата тя да запази териториалната си цялост, както и в защита на еврото. Тази основа прави по-нататъшния разговор изключително лесен за водене - поради простата причина, че Радев заема почти 180-градусова позиция.

За него всички, които подкрепят Украйна, са войнолюбци – не пропусна да го отбележи и в последната си реч като президент, а Крим е руски. Въпреки че никога не се е обявявал категорично против еврото, президентът в оставка неведнъж е изразявал скептицизъм относно начина и момента на приемането му. В Деня на Европа миналата година той официално предложи провеждането на референдум, допълнително задълбочавайки разделението в обществото по линия на ангажимент, който България е поела още с присъединяването си към Европейския съюз. Няма спра да повтарям, че това бе в абсолютен разрез с официалната му роля на обединител на нацията.

В речта си от понеделник Радев се опита да се позиционира и като страничен наблюдател на завладяването на държавата, неглижирайки собственото си участие на политическата сцена през последните девет години и липсата на конкретни и категорични действия срещу корупцията в страната. Вдигането на юмрук във въздуха и популисткото говорене са прах в очите и категорично недостатъчни да го превърнат в истински антикорупционер.

"Твърде късно е за друго – фалшив герой"

Поради всички тези причини Радев не може да бъде логичният избор на младите, проевропейски и антикорупционно ориентирани българи , а опитите му да ги убеди в обратното бетонират образа му на фалшив герой.

"И аз оставам, и си оставам, такъв оставам – твърде късно е за друго – фалшив герой", пее Тодор Колев в една от най-емблематичните си песни. Искрено вярвам, че младите българи са способни да разобличават фалшивите герои.

Те знаят много добре, че "перфектният живот" – от мацката с безпроблемната кожа, през 20-годишния тузар в скъпа кола, до екскурзиите по далечни дестинации – който наблюдават в социалните мрежи всеки ден, не е цялата истина. И именно това ги подтиква да търсят автентичното, неподправеното. А Радев е всичко друго, но не и това.

През 2025 година младите българи показаха, че са съвсем наясно с това #Кой им пречи да градят живота си в България. Младежката енергия, която се отприщи и доведе до организирането и участието в протестни акции, сдружаването в студентски организации, разработването на креативни формати за политическо образование в социалните мрежи и т.н., даде ясна заявка за трайно демократизиране на едно цяло поколение.

Убедена съм, че младото поколение на България ще потвърди тези свои намерения и на предстоящите през 2026 година избори. Именно тази промяна в обществото ни е нещо, за което никой в България няма моралното право да си затваря очите.