От планините на Йемен до регионалната сцена: възходът на хусите с подкрепата на Иран

От бунтовническо движение в Северен Йемен за две десетилетия хусите се превърнаха в регионален фактор, способен да застраши световния морски трафик и Саудитска Арабия, като се възползваха от подкрепата на Иран.

По подобие на други въоръжени групировки в региона, членове на това, което Техеран нарича "Ос на съпротивата", тези бойци споделят ислямистка идеология, враждебна към Запада, обобщена в лозунга им: "Смърт на Америка, смърт на Израел". За разлика обаче от ливанската групировка "Хизбула", те не са създадени от Ислямската република.

Съвпадане на интересите

"В началото не е имало структурирани връзки между Иран и движението", казва Мохамед Азан, изследовател в областта на ислямската мисъл, който е бил свидетел на възникването на групировката в Саада, в северната част на Йемен, през 90-те години на миналия век. "Взаимоотношенията им се развиваха постепенно, според степента, в която двете страни откриваха общи интереси", допълва той.

Връзката им значително се засили след войната в Газа и отслабването на палестинското движение "Хамас" и други съюзници на Техеран в Близкия изток. Хусите обаче не са "групировка, която изпълнява заповедите на Иран", подчертава Майса Шуджа ад Дин, изследователка в Центъра за стратегически изследвания в Сана.

Бързата им офанзива през септември по крайбрежието на Червено море илюстрира това съвпадение на интереси.

Контролът над стратегическия проток Баб ел Мандеб в момент, в който Техеран блокира Ормузкия проток от другата страна на Арабския полуостров, "увеличава преговорната сила на Иран", като същевременно дава на хусите "важен лост за влияние" спрямо Рияд, подчертава Тома Жюно, анализатор по въпросите на сигурността в университета в Отава.

От Саада до завладяването на Йемен

Когато бе създадено през 2001 г., движението на хусите се представяше като сила, представляваща интересите на Саада – люлката на зайдизма – различен от изповядвания в Иран клон на шиизма, чиито представители са управлявали северната част на Йемен в продължение на векове и по онова време се смятаха за маргинализирани от централната власт в Сана.

Основателят му, Хусеин Бадредин ал Хуси, син на виден религиозен деец, вече осъждаше израелската политика и американското влияние в Близкия изток, като използваше реторика, вдъхновена от иранската Ислямска революция.

Той бе убит от йеменските власти през 2004 г., а групировката, наречена по-късно "Ансар Аллах" ("Привържениците на Бога" на арабски - бел. АФП.), се радикализира под ръководството на брат му Абдел Малик ал Хуси.

Укрепили се в северните планини, неговите привърженици водят шест войни срещу президента Али Абдула Салех, преди да се присъединят към въстанието, което го сваля от власт през 2012 г.

През 2014 г. обаче хусите се съюзяват с него и поемат властта в Сана, което бе началото на тяхното завоевание на големи части от територията на Йемен. Бившият президент е убит три години по-късно, след като се обръща срещу тях.

Намесата на Саудитска Арабия, начело на военна коалиция, подкрепяща международно признатото правителство в южната част на страната, засилва интереса на Иран към хусите, въпреки че Техеран отрича всякаква подкрепа за движението.

Помощта вече не се ограничава само до пратки с оръжие, а се изразява и в трансфер на познания и умения в областта на военното дело, комуникациите и техниките за водене на преговори, казва Майсаа Шуджа ад Дин.

Стартирал от южните предградия на Бейрут, бастион на "Хизбула", преди да се установи в Сана, телевизионният канал "Ал Масира" разпространява пропагандата на хусите и речите на лидера им Абдел Малик ал Хуси. Появявайки се рядко на публични места, Ал Хуси поддържа образа на духовен водач и защитник на мюсюлманския свят срещу Запада и страните от Персийския залив, които обвинява, че служат на американските интереси.

"Асиметрична" война

Благодарение на своя съюзник Иран хусите се сдобиха с дронове и ракети с голям обсег, което им позволи да установят "асиметричен баланс на силите" със Саудитска Арабия, отбелязва Тома Жюно.

В продължение на години те устояваха на саудитските удари, като "използваха географските особености на Йемен", и в същото време "нанасяха непропорционални щети" на съседа си, като извършваха удари по инфраструктурата му.

След преговорите за примирие през 2022 г. движението укрепи капацитета си за производство на оръжия и разнообрази веригите си за снабдяване – от Китай до Русия, като използваше и контрабандни мрежи в Африканския рог.

Според доклад, публикуван от мозъчния тръст Фондация "Сенчъри" през февруари тази година, прехванатите в периода между 2021 и 2025 г. пратки, предназначени за хусите, са съдържали предимно материали за производство на оръжия, от които 35 процента са с произход от Китай, а 21 процента – от Иран.

"Без иранска подкрепа хусите днес нямаше да са регионална сила", казва Тома Жюно. В Йемен те се възползваха и от интегрирането на части от бившата национална армия, от сключените съюзи с племената и най-вече от "слабостта" на правителството, раздирано от раздори и корупция.

Това е "ключов фактор, не по-малко важен от иранската подкрепа, в историята на възникването на хусите", обобщава Жюно.

(БТА)

(Превод от френски език: Алексей Маргоевски)

Източник: www.bta.bg