Пийт Хегсет дотегна на американците и май ще стане изкупителната жертва на Тръмп

Пентагонът изтегли десетина бомбардировача на Военновъздушните сили на САЩ от британската военновъздушна база "Феърфорд". Според източници, разговаряли с "Уол стрийт джърнъл" и други издания, американската армия се е опасявала от иранска атака с дронове, вероятно по подобие на дръзката операция "Паяжина" от миналата година, когато украинците използваха безпилотници, скрити в товарни контейнери, за да извършат изненадващи атаки срещу руски самолети на хиляди километри разстояние. Ако случилото се във "Феърфорд" е показателно, то година по-късно Съединените щати все още не са по-способни от Русия да защитават базите си от рояци дронове. Това пише за Foreign Policy колумнистът Кристиан Карил.

"Това унизително отстъпление на най-мощната армия в света дойде само няколко дни след последната лекция на министъра на отбраната Пийт Хегсет пред военна аудитория в Куантико, щата Вирджиния. В речта си той за пореден път се самовъзхваляваше за това, че уж е прочистил въоръжените сили на САЩ от "трансове" и "брадатковци". "Идеологическите клоуни си отидоха", изтъкна Хегсет. "На тяхно място идват патриотичните каубои — при това с тестове за нивата на тестостерон". Човек се чуди какво означава това и защо той е толкова обсебен от хормоните на военнослужещите.

Хегсет обяви инициатива за насърчаване на внедряването на нови технологии с помощта на Илон Мъск, чиито многобройни инвестиции в отбранителния сектор го поставят в очевиден конфликт на интереси, както и на магната в сферата на дроновете Палмър Лъки - друг приближен на администрацията, и Нют Гингрич — възрастния бивш републикански конгресмен, който, изглежда, не притежава особена експертиза в областта на технологиите. Хегсет отправи остри нападки срещу пресата, която обвини в предателство, изтъкна предполагаемите успехи на войната си срещу Иран и отрече съществуването на опустошителна криза на морала на борда на самолетоносача "Ейбрахам Линкълн". Той обаче не каза нищо за по-широките стратегически цели на Америка или за отношенията ѝ с многобройните съюзници по света — съюзници, които са най-големият множител на военната мощ в американския арсенал, и то с огромна преднина пред всички останали.

Допреди само няколко години лошото управление на Пентагона от страна на Хегсет би се смятало за национален скандал. Повече от седем месеца след началото на зле обмислената война на президента Доналд Тръмп срещу Иран американските законодатели демонстрират нежелание да търсят отговорност за политики, причинили очевидни щети на националните интереси на САЩ. Става дума не само за войната с Иран, която досега доведе до сериозни щети по най-важната американска база в Персийския залив — военноморската база в Бахрейн, до отчуждаване на регионалните съюзници, както и до драматично изчерпване на запасите от високопрецизни оръжия на САЩ, което ограничава способността на страната да възпира потенциални противници в други региони.

Хегсет положи целенасочени усилия да подкопае отношенията на Вашингтон с европейските му съюзници. Той обезглави висшите командни нива на Пентагона, без да обясни критериите, по които е взел решенията си, макар че фактът, че сред отстранените има непропорционално голям брой афроамериканци и жени, дава известна представа за мотивите му. Той започна мащабна кампания за ограничаване на правомощията на вътрешните контролни органи, които следят дали военните спазват собствените си закони, както и международните правила за поведение.

Хегсет неведнъж е демонстрирал презрението си към всякакви ограничения върху "смъртоносната ефективност" на бойците — нещо, което личи и от действията на ведомството му срещу плавателни съдове в Карибско море и Тихия океан, за които се твърди, че са използвани за трафик на наркотици, без да се спазват каквито и да било видими правни процедури. Както ми каза един пенсиониран генерал: "Все едно стоиш край магистрала в Тексас и виждаш как минава камион. Може в него да има цяла група хора. Ти обаче казваш: "Не, мисля, че превозват наркотици". И тогава щатски полицай започва да стреля по него. Не може да правиш така".

През цялото това време Хегсет демонстрира невъзмутимо презрение към критиците си както в Конгреса, така и извън него. Усещането му, че може да действа безнаказано, е наистина поразително — вероятно защото знае, че Тръмп винаги го е подкрепял.

Но може би най-сетне нещо започва да се променя. На 8 октомври Хегсет обяви, че Министерството на отбраната ще излъчва на живо екзекуцията на Нидал Хасан — осъдения терорист, убил 13 души във военна база през 2009 г. Новината предизвика възмущение както сред демократите, така и сред републиканците. Най-забележителна беше реакцията на вицепрезидента Джей Ди Ванс, който заяви публично, че не възнамерява да гледа. Няколко дни по-късно самият Тръмп обяви, че решението за излъчване на екзекуцията все още не е окончателно, и изрази съмнения пред някои от съветниците си относно тази идея. Дали Хегсет най-сетне не е прекрачил границата?

Републиканският конгресмен Томас Маси изведнъж започва да изглежда като човек, предвидил развитието на събитията. На 15 септември той внесе резолюция за импийчмънт на Хегсет. Много медии пренебрегнаха предложението на Маси. Например "Ню Йорк таймс" първоначално дори не благоволи да го спомене. Възможно е изданието да е следвало проста логика, решавайки, че това е несъществено събитие: защо да се съобщава за мярка, която има минимални шансове да получи необходимото мнозинство от 2/3 в Сената? Много наблюдатели предположиха, че Маси — републиканец, който отдавна се противопоставя на Тръмп и чийто политически мандат изглежда изтича — няма необходимите възможности да отправи сериозно предизвикателство. По-рано тази година той загуби първичните избори на републиканците в своя избирателен район в Кентъки от кандидат, подкрепен от Тръмп.

Последвалите събития обаче показаха, че Маси може би има основание. Само ден след като внесе резолюцията си, председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън внезапно обяви, че Камарата прекратява работа до приключването на междинните избори през ноември. Решението му породи предположения, че той се стреми да избегне гласуване в пленарната зала по въпроса за импийчмънта на Хегсет — знак, че министърът на отбраната вече се е превърнал в политическа тежест.

След това социологическите проучвания показаха, че 51% от американците подкрепят импийчмънта на министъра на отбраната, включително 22% от самоопределящите се като републиканци. Войната с Иран е изключително непопулярна сред много републиканци, като недоволството се разпространява дълбоко и сред привържениците на движението MAGA на Тръмп. Освен това Хегсет разгневи много членове на Конгреса от двете партии с безцеремонния си отказ да удовлетвори исканията им за прозрачност по отношение на бюджетите и броя на жертвите.

Осемте точки в обвинителната резолюция на Маси бяха формулирани така, че да напомнят на членовете на Камарата на представителите за агресивното посегателство на Хегсет върху правомощията на Конгреса. В текста министърът на отбраната е обвинен, че пренебрегва Закона за военните правомощия от 1973 г., който изрично изисква разрешение от Конгреса за започване на война; че нарушава законите, целящи ограничаване на жертвите сред цивилното население — във връзка с американския ракетен удар по девическо училище в началото на войната с Иран; и че незаконно е отвлякъл чужд държавен лидер — бившия президент на Венецуела Николас Мадуро.

Хегсет е обвинен и в извършване на "извънсъдебни убийства" в рамките на войната срещу наркотрафика. Резолюцията го критикува също заради заплахите му да предприеме ответни действия срещу американския сенатор Марк Кели — един от няколкото бивши военни офицери, призовали действащите военнослужещи да отказват незаконни заповеди. Освен това Хегсет е обвинен, че е обещал да накаже и други бивши военнослужещи заради критиките им към Министерството на отбраната. Резолюцията на Маси с основание определя тези действия като грубо посегателство върху свободата на изразяване.

Това е сериозно и убедително изложение на обвиненията. Освен това Хегсет е в центъра на мащабни провали в политиката, които невинаги достигат строгия конституционен праг за импийчмънт в САЩ — "тежки престъпления и простъпки". Поразителната незаинтересованост на министъра на отбраната към стратегическото планиране и външната политика сама по себе си би била сериозен проблем. Този недостатък обаче се утежнява фатално от упоритата му готовност да последва върховния главнокомандващ във военно приключение зад граница, което е сред най-мащабните и най-рисковите за последното поколение.

Нито Хегсет, нито Тръмп досега са обяснили защо ограничаването на ядрената програма на Иран е наложило започването на тотална война с цел сваляне на правителството на държава с население от 93 милиона души. Те не са отговорили и на въпроса как Съединените щати трябва да съчетаят тази военна кампания с възпирането на Китай в Индо-Тихоокеанския регион и със защитата на американските интереси в Европа.

Едностранчивата отдаденост на Хегсет на смъртоносната сила и бойната ефективност илюстрира проблема. Неговата обсебеност е странен стратегически приоритет за армия, която вече е демонстрирала значителен капацитет за убиване в по-скорошните войни в Афганистан и Ирак.

В исторически план, между другото, малко държави могат да се сравняват с нацистка Германия по чиста смъртоносна ефективност на армията. Войските на Хитлер убиват над 20 милиона души по време на Втората световна война, но Германия въпреки това губи войната.

Същото пренебрежение към задълбочения и критичен анализ се проявява и в опитите на Хегсет да се представи като героичен реформатор. Няма спор, че Министерството на отбраната спешно се нуждае от модернизация. Достатъчно е да си припомним военните учения през април и май, по време на които украинските оператори на дронове демонстрираха колко много САЩ изостават на съвременното бойно поле. Украинците успяха да симулират унищожаването на цяла американска бронирана бригада.

Трябва да се отбележи, че немалко украински военнослужещи — които успешно задържат на разстояние една от най-големите армии в света — носят бради и невинаги отговарят на представите на Хегсет за мъжкото телосложение. Обсебването от съотношението между обиколката на талията и ръста и от личния външен вид и поддържането на външността едва ли ще реши дълбоко вкоренените проблеми с неефективността на системата за военни доставки на Пентагона или слабостите на вътрешното производство на отбранителна продукция.

Реформите изискват задълбочено познаване на областта, която трябва да бъде променена. Хегсет се представя като двигател на промяната, но, изглежда, разбира твърде малко от самата система, която се опитва да преобрази.

Като олицетворение на война, която губи подкрепа с всеки изминал ден, Хегсет все повече се превръща в политическа тежест. "Ню Йорк таймс" съобщи наскоро за няколко кандидати на Републиканската партия, които по време на кампаниите си за междинните избори са призовали войната да бъде прекратена.

Тръмп знае, че провалената му нова безкрайна война се е превърнала в политическа тежест. На този етап малко политически наблюдатели във Вашингтон биха се изненадали, ако Хегсет се превърне в изкупителната жертва на Тръмп за катастрофата в Иран. В крайна сметка може дори да не се стигне до импийчмънт".

* Оригиналното заглавие на статията е "Защо Хегсет трябва да си ходи" (Why Hegseth Should Go).

Източник: news.bg