Къде сбъркаха Йотова и Гюров: Христо Панчугов пред ДВ

ДВ:  В края на кампанията е добре да обясним защо президентската институция е важна.

Христо Панчугов:  Президентската институция е важна от гледна точка на възможността някой да приема легитимност от името на всички в българския политически живот. За съжаление, българското общество се организира около подкрепата си за различни политически формации, без да припознава общ интерес. В малко ситуации в българската история това е било възможно. Например президентът Петър Стоянов обедини значителна част от българското общество в посока към съществена политическа промяна и той дълго време изразяваше този консенсус.

В тази конкретна ситуация президентската институция е съществена от гледна точка на концентрацията на власт. За първи път в новата демократична история на България имаме абсолютно неоспоримо мнозинство, което не се държи от някаква коалиция, а от политическа формация, която има преднина на фона на абсолютно разпадаща се опозиция, която не може да намери обединение по никаква тема.

Дебатът за президентската институция според мен трябваше да бъде воден около това дали е необходимо президентът да е коректив на това абсолютно мнозинство. И да представи алтернативна гледна точка как трябва да се осъществява общественият дебат и същевременно политическият дневен ред в държавата. Това трябваше да е фокусът на основните кандидати, включително и на госпожа Йотова. Според мен тя трябваше да позиционира себе си спрямо възможността да бъде коректив дори на тази формация, която я подкрепи. За съжаление, това не беше фокусът на кампанията.

Как изглеждаше тази кампания през Вашия поглед?

Фокусът на кампанията беше определен от сблъсъка между различните политически формации по отношение на историята на единия или на другия кандидат, както и в някакви конкретни скандали, като например този с помилването и с Петрохан.

Голям разказ за разгръщането на политическата ни система, за това как България стои в този сложен външнополитически контекст, за предизвикателствата, свързани с икономическото ни развитие, за съжаление, така и не се случи. Освен залога за това дали президентската институция би могла да бъде коректив и контролиращ фактор по отношение на абсолютното мнозинство, другата голяма битка беше за обществения разказ.

От едната страна имаме очевидна пълзяща реставрация на комунистическия режим в България, на практиките, свързани с онзи режим, на връзките с Руската федерация, на преосмисляне на геополитическото място на България и от гледна точка на ценностите, към които принадлежим, а от другата страна, за съжаление, има доста по-мълчаливо присъствие. Тоест няма адекватен разказ за това как се отвоюва обратно демократичното пространство.

Възможно е, разбира се, тази ситуация около дроновете и заплахата за сигурността на българските териториални води някак си да повлияе на кампанията.

Според сондажите Андрей Гюров е основният опонент на Илияна Йотова. Какво обаче според Вас липсваше в кампанията му?  

От самото начало мисля, че профилът на кандидата беше дълбоко сгрешен. Той направи опит да се разграничи от политическите формации, които го издигат, но на практика като служебен премиер се закачи трайно към тях. Второ, неговата политическа кариера беше изградена върху това да се бори с една голяма група избиратели, чиито гласове бяха естествено против Илияна Йотова. Специфично говоря за избирателите на ГЕРБ. Когато политическата ти кариера се основава върху това да заличиш последиците от управлението на ГЕРБ и да се очаква, че избирателите им ще дойдат доброволно при теб като кандидат за президент, изглежда доста оптимистично.

Една от грешките е отсъствието на Андрей Гюров от почти всеки сериозен обществен дебат в рамките на шестте месеца, в които той се колебаеше дали да се кандидатира за президент, или не: нито по темата с бюджета, нито за дроновете и отпадането на България от "Коалицията на желаещите" и от инициативата на НАТО за защита на българското въздушно пространство от дронове, нито за изказванията на президента пред ООН. Закъснялата кампания в този смисъл го постави в неизгодна позиция.

Това, което ми липсва истински, е гневът. Аз лично съм вбесен от неадекватността, с която това управление реагира на истинска заплаха пред българската национална сигурност. И това ми личи. На Гюров не му личи. Няма страст. Очевидно е в една доста неравна битка и това изисква страст. Това, което получаваме, е малко Инстаграм, опасявам се.

 Според Вас външната политика на България и принципните съюзи, в които тя участва, или темите от вътрешния дневен ред ще са с по-голяма тежест за това кой да бъде следващият президент?

Това, което Румен Радев нарича външна политика, е всъщност вътрешна - политически послания, които целят мобилизация на своите гласоподаватели. Те не водят до някакви промени, които да реализират външнополитически цели. В този смисъл мисля, че външната политика всъщност сама по себе си не носи потенциал за обръщане на начина на гласуване. Това, което ще има значение накрая, е заплахата за сигурността на страната. Но се опасявам, че по-голямата движеща сила ще е вътрешнополитическата. Специфично чии избиратели кого мразят повече.

Всъщност големият въпрос, който стои неотговорен, е дали избирателите на ГЕРБ ще видят пред себе си достатъчно голяма заплаха в лицето на Илияна Йотова за обръщането на начина им на живот, за да подкрепят Андрей Гюров, или напротив - ще видят възможност да му отмъстят, като гласуват за някой друг. Това е големият въпрос на тази кампания.

Избирателите на ГЕРБ ли ще решат изхода от изборите?

Вероятно на балотажа да, но със сигурност не и на първия тур. Самият Борисов не демонстрира самочувствие. Ако това беше вярно, щяхме да видим кандидат на ГЕРБ. Към този момент по-скоро има обърканост сред избирателите на ГЕРБ. Такава, която се бори между две тенденции: дали мразим всичко, което ни причиниха "тези" и с това доведоха на власт "Прогресивна България", или дали ценностите и това, което са отстоявали, са по-важни и биха преглътнали всичко в името на възможността да спрат "Прогресивна България".

Кои бяха грешките на Илияна Йотова в тази кампания?

Първата беше опитът да се заиграе с патриотарски неща. Те, разбира се, не бяха отиграни от опозицията съществено. Но едното беше изказването ѝ, че няма да праща сина си на фронта в Украйна. Да направите подобно изказване от гледна точка на президентската институция, а не просто като леля, която говори във Фейсбук, би следвало да има институционални последици.

Второто беше заиграването с кирилицата, което пък дразни още една група от българските избиратели, особено тази, която познава българската история и ѝ е ясно, че кирилицата всъщност трябва да бъде защитавана от опитите на Руската федерация да си я присвои.

И освен това, разбира се, изказванията ѝ по отношение на външната политика, колебливостта, когато трябваше да коментира въпроса с дроновете, липсата на по-твърд тон спрямо посланичката на Русия, всичко това разколебава периферията на "Прогресивна България", която не гласува за подобен тип поведение.

Кой би бил най-големият проблем, ако цялата власт бъде концентрирана в ръцете на "Прогресивна България"? Може ли Йотова да се еманципира от "Прогресивна България", в случай че бъде избрана за президент?

Не мисля, че има желанието да го прави. Тя може да имитира принадлежност към европейските ценности, но не може да ги отстои и да ги защити тогава, когато е нужно. Това е повече от очевидно след няколко мандата в президентството и в рамките на тази кампания.

Две са истински големите заплахи. Първата е посредствеността, която се настанява по всякакви нива на управлението, основно във Външно министерство. Почти всяка инициатива на това управление катастрофира в липсата на конкретика по отношение на начина, по който се реализира тази инициатива, и в способността тя да бъде облечена в някаква институционалност. И втората истинска заплаха е продължаващата реставрация на комунистическия режим.

Христо Панчугов е политилог и преподавател по политически науки в Нов български университет.

Автор: Михаил Иванов